ОТЪРВЕТЕ СЕ ОТ ХИПЕРТОНИЯТА ЗАВИНАГИ И ЖИВЕЙТЕ ПЪЛНОЦЕНЕН ЖИВОТ

Преди три месеца влязох в болница. Добре, че внуците бяха на гости и извикаха линейка. Внезапно припаднах в кухнята, докато изваждах курабийките от фурната.

Събудих се в болничното отделение. Дъщерята с мыжа и с децата седяха до леглото. На нощното шкафче имаше красив букет от карамфили. Дъщерята каза, че всички са много уплашени. Момчетата й се обадили и й казали, че съм припаднала, и че ме взеха с линейка.

После дойде медицинската сестра, видя, че съм будна, и извика лекаря. Той ми каза, че съм припаднала защото рязко ми се е вдигнало кръвното, и предупреди, че ако няма да бъдат взети необходимите мерки, кризата сигурност ще се случи отново.

Винаги се страхувах, че изведнъж ще се превърна в тежест за семейството ми. И сега най-лошият ми кошмар се сбъдна. И след някое време може да се стане така, че любовта на близките ще се смени с досада, заради това, че постоянно трябва да се грижат за мен ? И ще започнат ли да ме възприемат като егоистично и капризно дете? И кога досадата ще се превърне в умора? Измъчих се с тези въпроси до такава степен, че не можех да спя добре. В крайна сметка се зарекох да направя всичко възможно, за да преодолея болестта си.

По съвет на лекарите напълно се отказах от солта, ходех по два часа всеки ден, изключих всички мазни храни от диетата си. Въпреки това не забелязах подобрение в самочувствието си. Понякога се чувствах дори по-зле от преди. Помислих си: "За какво са всички тези жертви? Какъв е смисълът от тях, ако не се оправям?" Исках да спра това мъчение, но не можех да си позволя да се предам. Разбрах, че искам да видя как внуците ми завършват училище, а след това и университет. Искам да присъствам на сватбите им, може би дори да гледам правнуци, ако Бог позволи.

Продължих да спазвам всички изисквания и препоръки на лекарите - да водя здравословен начин на живот и редовно да приемам лекарства за кръвно. Така мина повече от месец без осезаем напредък. След това започнах сама да търся решение. Реших да попитам приятелите си как се справят с хипертонията. Почти всички отговориха едно и също - те не се борят с хипертонията, а по-скоро се учат да живеят с нея. С това изобщо не бях съгласна. Нали вече сме 21 век, как не са измислили с какво да лекува хипертонията?

Оказва се, че има с какво. Сред моите приятели и познати имаше един, който изобщо не се оплакваше от високо кръвно и живееше пълноценен живот. Най-интересното в неговата история беше, че той не е от тия късметлии, които имат природно здраве. Напротив, до 63-годишна възраст той страдаше ужасно от хипертония. Той ми каза, че са му помогнали капсули Cardiotonus. Буквално след един месец след като почнал да ги приема, главоболието му изчезнало, пулсът му се нормализирал и кръвното налягане спряло да скача.

Надявах се, че Cardiotonus ще е спасението и за мене. Прибрах се вкъщи и започнах да търся информация в интернет за това лекарство. Почти всички отзиви бяха хубави, молех се наистина да е така. Исках да видя лекарите какво мислят за него. Колко бях щастлива, когато видях, че кардиолозите също препоръчват Cardiotonus на своите пациенти. Ето един коментар от тях:

«Cardiotonus» е иновативно средство за борба с хипертонията и предотвратяване на риска от сърдечно-съдови заболявания, което мога да препоръчам на пациенти от всички възрасти. Уникалният състав на продукта, разработен на базата на естествени съставки, не помага за премахване на симптомите на хипертония, но има и благоприятен ефект за работата на сърдечно-съдовата система.

Започнах да пия Cardiotonus и усетих положителни промени след първата седмица. Главоболието изчезна. Продължих курса и не вярвах на щастието си. Кръвното се нормализира и спря да скача. Сега без да се страхувам мога да си позволя да ям нещо мазно. Сега се чувствам напълно здрава и съм оптимист за бъдещето.